качен на 16 юли 2007 В стихотворението се заговаря за онези нежност и чувствителност, които всяка личност притежава. В "Тихият пролетен дъжд" човекът е оптимист, радващ се и на малките, на пръв поглед незначителни неща като самия дъжд.

качен на 16 юли 2007 Контрастът между двете творби проличава в разкритите различни представи за човека. Докато в "Тихият пролетен дъжд" лирическият герой е емоционален, чувствителен и деликатен, то в "Дамата с рентгеновите очи" хората са се превърнали в роботи.

качен на 08 мар 2008 Стихотворението на Лилиев се е озаглавено и това е обичйна практика в поезията. Липсата а заглавие е знаково явление - отказът за пряко назваване е красторечив поетически жест, който предполага осмислянето на творбата като част от поетичното наследство...

качен на 22 фев 2008 Трите стихотворения на Николай Лилиев „Тихият пролетен дъжд", „Светло утро" и „Кръгозори надвесени" се възприемат като триптих. Лирическите миниатюри изповядват стремежа към себепознание...

качен на 22 окт 2009 Символизмът е модернистично течение в българската литература от началото на миналия век...

качен на 23 апр 2010 Стиховете на Лилиев излъчват дълбока душевност, изразена чрез мелодичността на изказа. В стихотворението се преплитат широк диапазон от чувства и емоции – контрастни, различни и противоречиви...

качен на 18 окт 2010 Голяма част от Лилиевата поезия е вдъхновена от природата, която носи копнеж по красота, спокойствие, смирение и много надежди. Със своя символистичен изказ авторът описва природните картини паралелно с човешките емоции и стремежи....

качен на 17 фев 2011 Кратък анализ на стихотворението "Тихият пролетен дъжд" на Николай Лилиев...

качен на 02 мар 2011 Николай Лилиев е романтик и поет на съвършенството. Светът, който той създава в своите стихове, е свят на доброта и изгряващи надежди, но също така и на конфликта между мечтата и реалността...

качен на 20 апр 2011 Лирическа миниатюра – в кратък обем акцентира върху природния детайл, пейзаж, явление и чрез него загатват настроения, характерни за човешката душа ...