I. Основаване

Българската академия на науките е най-старата институция в съвременна България, създадена девет години преди възстановяването българската държавност. Тя е основана на 29 септември /11 октомври 1869 г. и започва своята дейност като Българско книжовно дружество на 30 септември /12 октомври 1869 г., въплъщавайки стремленията на множество български родолюбци да равнят своя народ с развитите европейски нации.

Идеята за общобългарско книжовно дружество вълнува младата българска интелигенция още от първите десетилетия на XIX в. Горещи патриоти като българите от Велес Константин Петкович и Нешо Стоянович (сетнешния охридски митрополит Натанаил) основават „Българска матица” в Цариград (1852 г.), отъждествена с „великата идея на българите да си направят самички едно общо, всенародно учреждение за по-систематично и по-благоразумно разпространение на просвещението между народа си”. По-късно пак там от Драган Цанков е основана „Община за българската книжнина”, която да разпространява учебници и други книги, да разработва книжовния език и да издава „Периодическо списание”. Опитите на българите в Цариград са последвани от тези на одеските българи, от патриотичните призиви на Г. С. Раковски и Л. Каравелов, но създаването на единен просветен и книжовен център, който да укрепи националното съзнание у българите, е мъчително трудно при липсата на собствена държавна организация. Ред събития, настъпили през 1867 и 1868 г., раздвижват българската емиграция и довеждат до сгрупирането на младата българска интелигенция в една „братска дружина”. Сформирането и гибелта на Хаджи-Димитровата чета, дейността на Васил Левски за образуване на вътрешна революционна организация, промените в Хабсбургската империя са консолидираци фактори, които обаче не биха довели до акта на учредяване на Българското книжовно дружество, ако не бяха замислите на двама млади българи, живеещи в Прага – Васил Д. Стоянов и Марин Дринов. Те решават през 1868 г. да организират дружество, което да обедини около себе си разпръснатите по различни места учени българи, и разработват проектоустав на Българско книжовно дружество „Кирил и Методий” със седалище Букурещ. Негова цел трябвало да бъде „разпространението на всеобщо просвещение и усъвършенстването на българския език, на българската история и на нашата словестност”. До есента на 1869 г. постепенно успяват да обединят българите в Румъния около своята идея и най-вече тези в Браила. По това време там работят писатели и публицисти като Христо Ботев, Добри Войников, Василаки Попович, напредничавите български търговци Н. Ценов, К. Попович, Ст. Берон, Д. Михаилиди. В Браила представители на българските общини от Браила, Букурещ, Галац, Болград, Гюргево, Кишинев, Виена и Одеса приемат устав, изработен на заседания от 26 до 30 септември с активното участие на Л. Каравелов. Този устав поставя Българското книжовно дружество на много широка демократична, общонационална и едновременно общоевропейска основа. Предвижда се то да обедини всички „образовани българи и народни заведения”, както и да установи тесни връзки с учените от целия свят - „учения мир въобще”. В кръга на първостепенните му задължения влизат обработването и усъвършенстването на българския език, на българската история и на народната „наша словестност въобще”, както и разпространението на всеобщото просвещение и напредък у българския народ.

Учредителното събрание избира и двете управителни тела: настоятелство и действителни членове. На 30 септември учредителното събрание се разпуска, а присъстващите полагат клетвата: „Като член на това дружество давам почтенна реч да изпълня точно и доброволно моите длъжности, и на добър час!”

Напиши в гугъл БАН и ще ти излезе това, което ти е необходимо.